Каменно сърце в гърдите ти тупти, машина си, а не човек. Чудна красота съдбата ти дари, отвътре хлад и празнота. Леден мраз стаен в красивите очи, потъвам щом погледна в тях. Който те допря аз миг се вледени, студена си като кристал. Дали да не реша, леда да разтопя и огън да разпаля в твоята душа. Вкусен поглед наглед, отхапеш ли, горчи, кого ли ти не заблуди?! Хиляди сърца в живота си разби, на самота осъди ги. Страсти будиш ти в човешките души, а след това ограбваш ги. Влюбени са в теб, но чувства нямаш ти, поне веднъж не трепна ли? Блясък и разкош изпълват дните ти, какво можа да разбереш? Идва старостта, какво ще правиш ти? Какво със теб ще отнесеш?