Нея ще целуваш, а ще виждаш всъщност мен. Ледна тишина, хладна тишина. После до прозореца ще пушиш отегчен, в свойта самота, в свойта самота.
Сега я виждаш и привидно си щастлив, пак лъжа и пак лъжа, и пак, и пак (пак лъжа) В главата звучи един въпрос страхлив, докога, докога? Докога?
Нея ще целуваш, а ще виждаш всъщност мен. Ледна тишина, хладна тишина. После до прозореца ще пушиш отегчен, в свойта самота, в свойта самота.
Избираш моя номер, липсвам ти нали, а аз сама, и пак сама, и пак (пак сама) Звъниш ми всяка нощ, когато тя заспи, докога, докога? Докога?
Нея ще целуваш, а ще виждаш всъщност мен. Ледна тишина, хладна тишина. После до прозореца ще пушиш отегчен, в свойта самота, в свойта самота. Нея ще целуваш, а ще виждаш всъщност мен. Ледна тишина, хладна тишина. После до прозореца ще пушиш отегчен, в свойта самота, в свойта самота.