Вито се оро заведе пред Станкини равни двори до сека мома и момче, до наша Станка ни едно. Оздолу иде ергенче, накриво носи калпаче, оно се вана до Станка, на Станка дума продума: - Станке ле, Станке хубава, ай да се, Станке, земеме, колко сме лика прилика, като два стръка иглика, (2) като два бора у гора. Станка му дума продума: - Как ще се ние земеме, (2) кога сме пуста роднина? Момче на Станка продума: - Станке ле, моме хубава, гъста търница сек нема, дълбока вода дно нема, ситно камене брой нема, хубава мома род нема.