Ти стоиш сред жълта тишина,
Хладно диша старото море,
От безкрая иде тъмнина.
Може ли човекът да я спре?
Можем ли ний младостта да спрем?
Тя за сбогом маха ни с ръка.
Като ден се раждаме и мрем,
Но морето все стои така.
Морето има цветове и глас.
Нняма време, затова е вечно.
Погледни го не е като нас –
Уж е близо, а пък е далечно!
Утре с него ще се разделим
И с дървото с младите листа,
Със тревата, меже би с любима,
С тази уморена красота.
Тъмен вятър носи нощен хлад,
Но във нас е тъжно и горещо!
От рождене на този свят
Вечно се разделяме с нещо!
Пилип Кіркоров і Ані Лорак еще тексты
Другие названия этого текста
- Пилип Кіркоров і Ані Лорак - Вечно (0)
- А.Лорак Ф.Киркоров - Вечно (0)
Оценка текста
Статистика страницы на pesni.guru ▼
Просмотров сегодня: 3