Всяка вечер аз говорех с луната може ли да мине болката сива. Ти си тръгна и заплака душата, плаче душата.
Леден вятър вие в дългите нощи може би ще дойдеш,чакам те още. Ти отне съня ми и си замина, тръгна си мила.
Е...аз във чуждите думи много сляпо повярвах и загубих те. Е...много време измина,но към теб не изстинах. Желая те!
Припев: Вечната обич сега праща ни свойта стрела. Нека простим и да бъдем пак щастливи.
Аз очаквам пак да видя очите и да погаля нежно очите. Моя обич ,чакам стъпките в мрака, тебе очаквам. Ти,ти си моята магия и не мога да крия моята любов.