Как се уморих да лъжа моето сърце, че не съм без тебе тъжна, че ми е добре. Как опитвах се да мамя себе си дори – друг целувах, друг прегръщах, а ми липсваш ти! Не зная.
Припев: Ако се срещнем пак даже и след 100 години как да отминем как щом от любов тъй боли ни? Ако се срещнем пак, ако за миг се погледнем всяка надежда знам в нас ще умира последна!
Как отново да обичам със сърце от лед, тъй горещо и тъй жадно както исках теб!? Празната кутийка в мене, не, не е сърце – друг отказва да приеме, иска само теб!... Не зная.
Припев: Ако се срещнем пак даже и след 100 години как да отминем как щом от любов тъй боли ни? Ако се срещнем пак, ако за миг се погледнем всяка надежда знам в нас ще умира последна!