В дъжд, сняг и мраз- ти вятър студен. Все питам аз: - Где си в тоя ден? Чуй! - щом пролетта, с вик открий света. Eла, при мен! Повей, повей, скитнико ветре, ти знаеш где е той! Моят зов предай! Повей, повей, верни мой ветре, и любовта край нас, нека засияй! Простри топла длан и път ми бъди, върни пролетта и ни води! Повей, повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей Повей, повей, ветре мой!